разединило

Речник на българския език

1. разединило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разединило е производна форма на разединя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разединило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разединило е производна форма на разединя (мин. деят. св. прич. ср. р.).