раздява

Речник на българския език

1. раздява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

раздява е производна форма на раздявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. раздява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

раздява е производна форма на раздявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. раздява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

раздява е производна форма на раздявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).