раздърпал

Речник на българския език

1. раздърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздърпал е производна форма на раздърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздърпал е производна форма на раздърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздърпал е производна форма на раздърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. раздърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздърпал е производна форма на раздърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).