раздържавявало

Речник на българския език

1. раздържавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздържавявало е производна форма на раздържавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздържавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздържавявало е производна форма на раздържавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. раздържавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздържавявало е производна форма на раздържавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. раздържавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздържавявало е производна форма на раздържавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).