раздържавявал

Речник на българския език

1. раздържавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздържавявал е производна форма на раздържавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздържавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздържавявал е производна форма на раздържавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздържавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздържавявал е производна форма на раздържавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. раздържавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздържавявал е производна форма на раздържавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).