раздържавило

Речник на българския език

1. раздържавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздържавило е производна форма на раздържавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздържавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздържавило е производна форма на раздържавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).