раздъвквала

Речник на българския език

1. раздъвквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

раздъвквала е производна форма на раздъвквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. раздъвквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

раздъвквала е производна форма на раздъвквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. раздъвквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

раздъвквала е производна форма на раздъвквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. раздъвквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

раздъвквала е производна форма на раздъвквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).