раздрънчало

Речник на българския език

1. раздрънчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздрънчало е производна форма на раздрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздрънчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздрънчало е производна форма на раздрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. раздрънчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздрънчало е производна форма на раздрънча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. раздрънчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздрънчало е производна форма на раздрънча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).