раздрънчала

Речник на българския език

1. раздрънчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

раздрънчала е производна форма на раздрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. раздрънчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

раздрънчала е производна форма на раздрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. раздрънчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

раздрънчала е производна форма на раздрънча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. раздрънчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

раздрънчала е производна форма на раздрънча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).