раздрънчал

Речник на българския език

1. раздрънчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздрънчал е производна форма на раздрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздрънчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздрънчал е производна форма на раздрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздрънчал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздрънчал е производна форма на раздрънча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. раздрънчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздрънчал е производна форма на раздрънча (мин. деят. несв. прич. м. р.).