раздрънквал

Речник на българския език

1. раздрънквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздрънквал е производна форма на раздрънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздрънквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздрънквал е производна форма на раздрънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. раздрънквал — мин. деят. св. прич. м. р.

раздрънквал е производна форма на раздрънквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. раздрънквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

раздрънквал е производна форма на раздрънквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).