раздирил е

Речник на българския език

1. раздирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздирил е е производна форма на раздиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздирил е е производна форма на раздиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).