раздирил

Речник на българския език

1. раздирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

раздирил е производна форма на раздиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. раздирил — мин. деят. св. прич. м. р.

раздирил е производна форма на раздиря (мин. деят. св. прич. м. р.).