раздири

Речник на българския език

1. раздири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

раздири е производна форма на раздиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. раздири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

раздири е производна форма на раздиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. раздири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

раздири е производна форма на раздиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. раздири — повелително наклонение, ед. ч.

раздири е производна форма на раздиря (повелително наклонение, ед. ч.).