раздирели

Речник на българския език

1. раздирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

раздирели е производна форма на раздиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. раздирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

раздирели е производна форма на раздиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).