раздирали

Речник на българския език

1. раздирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

раздирали е производна форма на раздирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. раздирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

раздирали е производна форма на раздирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. раздирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

раздирали е производна форма на раздирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. раздирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

раздирали е производна форма на раздирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).