раздигнало е

Речник на българския език

1. раздигнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздигнало е е производна форма на раздигна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздигнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздигнало е е производна форма на раздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).