раздигало

Речник на българския език

1. раздигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздигало е производна форма на раздигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. раздигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

раздигало е производна форма на раздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. раздигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

раздигало е производна форма на раздигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. раздигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

раздигало е производна форма на раздигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).