разгърмяло

Речник на българския език

1. разгърмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгърмяло е производна форма на разгърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгърмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгърмяло е производна форма на разгърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгърмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгърмяло е производна форма на разгърмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгърмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгърмяло е производна форма на разгърмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).