разгърмявал си

Речник на българския език

1. разгърмявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгърмявал си е производна форма на разгърмявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгърмявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгърмявал си е производна форма на разгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разгърмявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгърмявал си е производна форма на разгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).