разгърмявало

Речник на българския език

1. разгърмявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгърмявало е производна форма на разгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгърмявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгърмявало е производна форма на разгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгърмявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгърмявало е производна форма на разгърмявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгърмявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгърмявало е производна форма на разгърмявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).