разгърмявал

Речник на българския език

1. разгърмявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгърмявал е производна форма на разгърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгърмявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгърмявал е производна форма на разгърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разгърмявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разгърмявал е производна форма на разгърмявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разгърмявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разгърмявал е производна форма на разгърмявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).