разгънало

Речник на българския език

1. разгънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгънало е производна форма на разгъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгънало е производна форма на разгъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).