разгълчало

Речник на българския език

1. разгълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгълчало е производна форма на разгълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгълчало е производна форма на разгълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгълчало е производна форма на разгълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгълчало е производна форма на разгълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).