разгълчал

Речник на българския език

1. разгълчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгълчал е производна форма на разгълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгълчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгълчал е производна форма на разгълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разгълчал — мин. деят. св. прич. м. р.

разгълчал е производна форма на разгълча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разгълчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разгълчал е производна форма на разгълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).