разгръщал съм

Речник на българския език

1. разгръщал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгръщал съм е производна форма на разгръщам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разгръщал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгръщал съм е производна форма на разгръщам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разгръщал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгръщал съм е производна форма на разгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).