разгръщал си

Речник на българския език

1. разгръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгръщал си е производна форма на разгръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгръщал си е производна форма на разгръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разгръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгръщал си е производна форма на разгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).