разгръщало

Речник на българския език

1. разгръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгръщало е производна форма на разгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгръщало е производна форма на разгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгръщало е производна форма на разгръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгръщало е производна форма на разгръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).