разгръщал

Речник на българския език

1. разгръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгръщал е производна форма на разгръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгръщал е производна форма на разгръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разгръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

разгръщал е производна форма на разгръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разгръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разгръщал е производна форма на разгръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).