разгромил съм

Речник на българския език

1. разгромил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгромил съм е производна форма на разгромя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разгромил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгромил съм е производна форма на разгромя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).