разгрелите

Речник на българския език

1. разгрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

разгрелите е производна форма на разгрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. разгрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

разгрелите е производна форма на разгрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).