разгорил е

Речник на българския език

1. разгорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгорил е е производна форма на разгоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгорил е е производна форма на разгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).