разгологъзвали

Речник на българския език

1. разгологъзвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разгологъзвали е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разгологъзвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разгологъзвали е производна форма на разгологъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разгологъзвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разгологъзвали е производна форма на разгологъзвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разгологъзвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разгологъзвали е производна форма на разгологъзвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).