разгодяло

Речник на българския език

1. разгодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгодяло е производна форма на разгодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгодяло е производна форма на разгодя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).