разгодил е

Речник на българския език

1. разгодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгодил е е производна форма на разгодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгодил е е производна форма на разгодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).