разгодило

Речник на българския език

1. разгодило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгодило е производна форма на разгодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгодило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгодило е производна форма на разгодя (мин. деят. св. прич. ср. р.).