разгодил

Речник на българския език

1. разгодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгодил е производна форма на разгодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгодил — мин. деят. св. прич. м. р.

разгодил е производна форма на разгодя (мин. деят. св. прич. м. р.).