разговявало

Речник на българския език

1. разговявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разговявало е производна форма на разговявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разговявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разговявало е производна форма на разговявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разговявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разговявало е производна форма на разговявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разговявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разговявало е производна форма на разговявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).