разговявал

Речник на българския език

1. разговявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разговявал е производна форма на разговявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разговявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разговявал е производна форма на разговявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разговявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разговявал е производна форма на разговявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разговявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разговявал е производна форма на разговявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).