разгневявал съм

Речник на българския език

1. разгневявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгневявал съм е производна форма на разгневявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разгневявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгневявал съм е производна форма на разгневявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разгневявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разгневявал съм е производна форма на разгневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).