разгневил е

Речник на българския език

1. разгневил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгневил е е производна форма на разгневя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгневил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгневил е е производна форма на разгневя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).