разгневил
1.
разгневил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разгневил
е производна форма
на разгневя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разгневил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разгневил
е производна форма
на разгневя (мин. деят. св. прич. м. р.).