разглобявал

Речник на българския език

1. разглобявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглобявал е производна форма на разглобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглобявал е производна форма на разглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разглобявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разглобявал е производна форма на разглобявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разглобявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разглобявал е производна форма на разглобявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).