разглобил съм

Речник на българския език

1. разглобил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разглобил съм е производна форма на разглобя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разглобил съм е производна форма на разглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).