разглобил е

Речник на българския език

1. разглобил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглобил е е производна форма на разглобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разглобил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разглобил е е производна форма на разглобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).