разгласил си

Речник на българския език

1. разгласил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгласил си е производна форма на разглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгласил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгласил си е производна форма на разглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).