развяло

Речник на българския език

1. развяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развяло е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развяло е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. развяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развяло е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. развяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развяло е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. ср. р.).