развяла

Речник на българския език

1. развяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развяла е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

развяла е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. развяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развяла е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. развяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

развяла е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. ж. р.).