развял

Речник на българския език

1. развял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развял е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развял — мин. деят. св. прич. м. р.

развял е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. развял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развял е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. развял — мин. деят. св. прич. м. р.

развял е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. м. р.).