развявало

Речник на българския език

1. развявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развявало е производна форма на развявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развявало е производна форма на развявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развявало е производна форма на развявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развявало е производна форма на развявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).